18 июн. 2017 г., 04:04

Тогава

1.2K 1 0

Тогава, когато истинска със теб не бях

Когато инак пак за теб копнях

Когато всичко беше в пух и прах

Тогава... щастието дойде с замах

 

Ръцете ми нежно топлеше в студа

Гледаше в очите ми с блясък на луна

Разбрах, че ти си моята единствена мечта

И тогава осъзнах... беше дошла тя – любовта

 

Толкова глупава ли бях тогава

Когато приех за даденост това

Което всъщност толкоз време бях чакала

Тогава... изгубих те... и себе си в тъга

 

А сега... кой ще е до мен в таз самота

Кой ще целуне и хване моята ръка

Кой ще ми шепне „Спи спокойно!” през нощта

Тогава... бе толкоз грозна реалността

 

И днес липсата във мен огромна

Не ме оставя за миг да се усмихна

Но знам едно – ще продължавам да се боря

Тогава... и сега... завинаги ще бъда твоя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Християна Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...