Тогава, когато истинска със теб не бях

Когато инак пак за теб копнях

Когато всичко беше в пух и прах

Тогава... щастието дойде с замах

Ръцете ми нежно топлеше в студа

Гледаше в очите ми с блясък на луна

Разбрах, че ти си моята единствена мечта

И тогава осъзнах... беше дошла тя – любовта

Толкова глупава ли бях тогава

Когато приех за даденост това

Което всъщност толкоз време бях чакала

Тогава... изгубих те... и себе си в тъга

А сега... кой ще е до мен в таз самота

Кой ще целуне и хване моята ръка

Кой ще ми шепне „Спи спокойно!” през нощта

Тогава... бе толкоз грозна реалността

И днес липсата във мен огромна

Не ме оставя за миг да се усмихна

Но знам едно – ще продължавам да се боря

Тогава... и сега... завинаги ще бъда твоя.