Тогава
Спомняш ли си стария икарус,
на връщане от плажа на Сарафово
и дланите ми галещи изгарящо...
простено ни е, бяхме толкоз млади.
Помниш ли притихналите улици,
телата ни притиснати и тръпнещи,
но не от бриза носещ утрото,
а от копнежа във сърцата ни?
Спомняш ли си моста ,,свършващ в нищото,,
започващ от пързалките на пясъка
и как загледани в безкрайното,
си мислехме, че вечно ще сме заедно?
Помниш ли цигарата в ръката ми,
димът небрежно как рисува спомени,
ти седнала във мен замислена,
очакваща да те погаля?
Спомняш ли си Морската градина
и пейката загубена сред храстите,
шепотът ти закачлив в ухото ми
и отказите значещи приканване?
Помниш ли очите ми поглъщащи
и влагата по тебе от росата,
преди да позволим на слънцето,
да се покаже и да донесе зората?
-------
Спомняш ли си плажа на Сарафово,
ти легнала на кърпа, аз във пясъка,
а устните ни вплетени в доказване,
че всичко не е просто кратко лято?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Èдин Гравън Все права защищены
