Спомняш ли си стария икарус,

на връщане от плажа на Сарафово

и дланите ми галещи изгарящо...

простено ни е, бяхме толкоз млади.

Помниш ли притихналите улици,

телата ни притиснати и тръпнещи,

но не от бриза носещ утрото,

а от копнежа във сърцата ни?

Спомняш ли си моста ,,свършващ в нищото,,

започващ от пързалките на пясъка

и как загледани в безкрайното,

си мислехме, че вечно ще сме заедно?

Помниш ли цигарата в ръката ми,

димът небрежно как рисува спомени,

ти седнала във мен замислена,

очакваща да те погаля?

Спомняш ли си Морската градина

и пейката загубена сред храстите,

шепотът ти закачлив в ухото ми

и отказите значещи приканване?

Помниш ли очите ми поглъщащи

и влагата по тебе от росата,

преди да позволим на слънцето,

да се покаже и да донесе зората?

-------

Спомняш ли си плажа на Сарафово,

ти легнала на кърпа, аз във пясъка,

а устните ни вплетени в доказване,

че всичко не е просто кратко лято?