Тогава, когато нощта се надигне, размазала грим по клепачите, ъглите на стаята диво ще викнат, без дъх ще останат от плач... Прозорците с трясък ще счупят стъклата, изболи очите на къщата... Дъждът ще заплиска на мокри талази. Пред прага светът ще се свърши. Неистово в дланите нокти ще впия. В червено ще цъфне болката. От самотата къде да се скрием? Тя идва, остава и ... толкова.
Благодаря ви! Много сте мили! Безкрайно се радвам, че има хора като вас, които обичат поезията, разбират я, имат нужда от нея като нещо жизнено важно! Защото тя наистина е такава - нещо жизнено важно!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.