27 февр. 2006 г., 22:54

Тогава, когато...

Поэзия

1K 0 8

Тогава, когато нощта се надигне,
размазала грим по клепачите,
ъглите на стаята диво ще викнат,
без дъх ще останат от плач...
Прозорците с трясък
ще счупят стъклата,
изболи очите на къщата...
Дъждът ще заплиска
на мокри талази.
Пред прага светът ще се свърши.
Неистово в дланите нокти ще впия.
В червено ще цъфне болката.
От самотата къде да се скрием?
Тя идва, остава и ... толкова.

Венцислава Симеонова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

scram (Вал)

Вени, браво!!! 6!

2006-03-01T11:10:03+02:00
VenY (Венцислава Симеонова)

Благодаря ви! Много сте мили! Безкрайно се радвам, че има хора като вас, които обичат поезията, разбират я, имат нужда от нея като нещо жизнено важно! Защото тя наистина е такава - нещо жизнено важно!

2006-03-01T10:47:09+02:00
limmon4e (Жеже)

супер е браво!

2006-03-01T00:46:05+02:00
mili_bg (Милена Христова)

Интересно си го написала,ПОЗДРАВЛЕНИЕ!

2006-02-28T22:27:32+02:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Вени,какво е това?Ами ти ни остави без думи!
Разкошен и съвършен стих!
ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!

2006-02-28T12:27:11+02:00