Feb 27, 2006, 10:54 PM

Тогава, когато... 

  Poetry
810 0 8

Тогава, когато нощта се надигне,
размазала грим по клепачите,
ъглите на стаята диво ще викнат,
без дъх ще останат от плач...
Прозорците с трясък
ще счупят стъклата,
изболи очите на къщата...
Дъждът ще заплиска
на мокри талази.
Пред прага светът ще се свърши.
Неистово в дланите нокти ще впия.
В червено ще цъфне болката.
От самотата къде да се скрием?
Тя идва, остава и ... толкова.


Венцислава Симеонова

© Венцислава Симеонова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??