M1234567891 (Миночка Митева)
417 12708
14 февр. 2013 г., 16:50

Тогава съм мъдра река 

  Поэзия
1129 0 15

 

Вечер, когато звездите в порой,

засипят отново небето лазурно

и дивните струни от горския хор

разтворят тишината до синьо...

 

Тогава съм мъдра река и заливам

с магия прохладна твоето тяло,

милвам лениво бреговете стаили,

прималяла душата до... бяло.

 

Заприщени  в бентове - чувства

пенливи, бълбукат в ухото ти вече

и острите думи накриво изречени,

с вълните отплуват далече.

 

В косите ми наниз от капки роса,

отмива тъгата, завладяла очите

и виждаш в мен укротена върба,

раздиплила клони в скалите…

 

В прохладната сянка - тежка умора

процежда се бавно в земята,

започва отново нежно говорене...

от което потрепват телата...

© Миночка Митева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??