Вечер, когато звездите в порой,
засипят отново небето лазурно
и дивните струни от горския хор
разтворят тишината до синьо...
Тогава съм мъдра река и заливам
с магия прохладна твоето тяло,
милвам лениво бреговете стаили,
прималяла душата до... бяло.
Заприщени в бентове - чувства
пенливи, бълбукат в ухото ти вече
и острите думи накриво изречени,
с вълните отплуват далече. ...