Маса, специална запазих за двама,

за мен и за моя жадуван Покой.

Соло страхувам се да не остана,

в последния миг да не бие отбой!?

Имаме много неща да си кажем,

сметки, събрани да изплатим.

Раните, мои с мехлем да намаже,

метаболизмът ми щом ускори.

Какво от това, че ме смята комична,

не вярва, че всичко по план си редя.

Затова в отношенията ни, естетични -

вятър не духна, и сняг не валя.

Той, безнаказано,  дълго ме лъга.

Без лимит на време, не спря да снове.

Изнервена, крача и чакам зад ъгъла,

и моля се вече пред мене да спре!

Д.В.

21-04-2016 г.