Той
Маса, специална запазих за двама,
за мен и за моя жадуван Покой.
Соло страхувам се да не остана,
в последния миг да не бие отбой!?
Имаме много неща да си кажем,
сметки, събрани да изплатим.
Раните, мои с мехлем да намаже,
метаболизмът ми щом ускори.
Какво от това, че ме смята комична,
не вярва, че всичко по план си редя.
Затова в отношенията ни, естетични -
вятър не духна, и сняг не валя.
Той, безнаказано, дълго ме лъга.
Без лимит на време, не спря да снове.
Изнервена, крача и чакам зад ъгъла,
и моля се вече пред мене да спре!
Д.В.
21-04-2016 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Вълова Всички права запазени
