Той
Той
Той не обичаше да празнува
и винаги на празник бе сам.
Излизаше нощем сякаш ловува,
а лицето му не излъчваше плам.
И на поредната Нова година
нашият герой е отново навън.
В дома му има хора, уют и камина,
но той не иска топлина или сън.
Не е безчувствен, даже много обича,
просто е уморен от фалшиви лица.
В ума му всеки на всеки прилича
и няма детско дори у деца.
Вече нищо истинско няма
само снегът е винаги бял.
Всичко добро е потънало в яма,
а той се чуди как още е цял.
Няма да се прибере за наздравица,
ще отвори бутилката някъде сам.
Сгушен в предстояща лапавица
превърнал душата си в храм.
31.12.2022 г.
гр. Ракитово
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Айлин Мустафа Еврен Все права защищены
