Той е смуглата тайна, сплела душата на възел моряшки,
той е тайфун пъстроок – във косите ми търси покой,
той – горчивата тръпка, пелинът, пръснал на стонове чашата,
вятър бездомен, дъх от метличини сини е той.
Той е перлата въздух в перата на гълъб самотен,
миг хоризонт, обладан от гъсти, остроскули мъгли,
ключът сол, във кресчендо изплакана нота,
топъл дъжд, лудо лято, след което за дълго боли.
Той е рицар незнаен със тежки доспехи,
аз за него – тиха, неотпита планинска вода,
той е кръв от кръвта ми, на молитвата ехото,
нож изкусен в гърдите, моята бяла, неутолена вина.