16 окт. 2008 г., 21:08

Той

894 0 14

Не диша той, когато ме целува.
В очите ми изгряват небеса.
Светлея цялата, и в мен царува
вселена необятна от слънца.
Дъхът му секва в мене думите,
и аз бездумна сгушвам се във него.
От обич се стопявам в дланите,
за мен строящи звездното море.
Той в мене укротява бурите.
Издига ми дворец от нежност.
И аз се сгушвам цялата под устните
дарили ми вселана от обичност.


http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=116850
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Имаш ТОЛКОВА МНОГО ЛЮБОВ,....имаш много и за раздаване -чудо е това!...."вселена от обичност"-БРАВО,ДЖЕЙНИ!
  • Не знам защо, Жени, но винаги когато те чета си представям една базкрайна романтична звездна нощ!
  • "От обич се стопявам в дланите"

    и в нежност, чакани в безкрая...
    Останаха ми само блянове...
    А нямам сили да призная...

    Прегръдка, Джейни!!!
    Благодаря ти за красивия, нежен стих!

  • Страхотна...!!!
    С обич!
  • Един повече от прекрасен стих! Поздрави, Джейни!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....