Той
Не диша той, когато ме целува.
В очите ми изгряват небеса.
Светлея цялата, и в мен царува
вселена необятна от слънца.
Дъхът му секва в мене думите,
и аз бездумна сгушвам се във него.
От обич се стопявам в дланите,
за мен строящи звездното море.
Той в мене укротява бурите.
Издига ми дворец от нежност.
И аз се сгушвам цялата под устните
дарили ми вселана от обичност.
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=116850
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
