16.10.2008 г., 21:08 ч.

Той 

  Поезия » Любовна
712 0 14

Не диша той, когато ме целува.
В очите ми изгряват небеса.
Светлея цялата, и в мен царува
вселена необятна от слънца.
Дъхът му секва в мене думите,
и аз бездумна сгушвам се във него.
От обич се стопявам в дланите,
за мен строящи звездното море.
Той в мене укротява бурите.
Издига ми дворец от нежност.
И аз се сгушвам цялата под устните
дарили ми вселана от обичност.


http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=116850
 

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??