На леглото си отново пак седя.
В мислите си пак за него мисля.
За утрешния ден отново пак копнея,
да го зърна пак отново.
Да почувствам близостта му,
да го прегърна силно аз.
Да забравя всичките тревоги.
Искам да усетя как сърцето ми
пак влюбено трепти.
Зная, искам да прекарам с него,
всички мои дни.
Влюбена съм до уши, нека знаят всички.
Дори в съня си го сънувам.
И за него пак бленувам.
С него аз съм себе си.
Той ми дава закрила.
С него аз съм щастлива.
Той е моята радост.
Той е моята съдба.
Зная, с него искам да умра.
© Мони Иванова Все права защищены