May 27, 2010, 11:57 PM

Той

  Poetry
988 0 3

           На леглото си отново пак седя.

           В мислите си пак за него мисля.

           За утрешния ден отново пак копнея,

           да го зърна пак отново.

           Да почувствам близостта му,

 

           да го прегърна силно аз.

           Да забравя всичките тревоги.

           Искам да усетя как сърцето ми

           пак влюбено трепти.

           Зная, искам да прекарам с него,

           всички мои дни.

 

           Влюбена съм до уши, нека знаят всички.

           Дори в съня си го сънувам.

           И за него пак бленувам.

           С него аз съм себе си.

           Той ми дава закрила.

           С него аз съм щастлива.

 

          Той е моята радост.

          Той е моята съдба.

          Зная, с него искам да умра.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мони Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...