Той

Очите му, по-черни от полунощ,
стоят и гледат нагло,
не мен, а душата ми.
И разбират, всичко разбират...
Заспива дяволът в ръцете ми,
целува думите ми и шепти.
Държи ме близо.
Негова съм.
Неговият мрак е мой -
точно в полунощ.
Унася се, заспива,
а моето сърце се топи,
поглъщам го с очи...
Заспала съм с дявола до мен.
Съмнало се е, а него го няма!
Прегръща ме ангел,
усмихва ми се дете,
целува ме любовта!