4 мая 2010 г., 22:45

Той и ти

981 0 1

Заспивах неведнъж със сълзи на очите.

Не ме обвинявай!

Сънувах ви как двамата вървите.

Не ме съжалявай!

Намерих пътя да се справя с болката и да простя

на него, на теб, дори те имам за приятелка.

Намерих сили да се преборя с трудностите, но защо е все така?

Пред очите ми вървите двамата, отново хванати ръка в ръка.

Предполага се, че ще ми мине,

имам зад гърба си много тъжен стаж.

Болката, дори и силна, ще премине,

трябва ми само кураж.

Ще разбият пак на прах мечтите ми

последните минути до смъртта.

Остана само прах в очите ми,

прах... ах, колко прах и самота.

Сълзите ме обезличиха много,

не съм аз същата жена.

По бузите ми капеше отрова,

да, отрова, накарала ме да желая аз смъртта.

Неведнъж опитах да се справя,

да простя на тебе и на него, да си върна смелостта,

но как да не ме боли?

Мислиш ли, че някога ще ви забравя? Мислиш ли, кажи?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Цветкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мило момиче, това не е поезия, а по-скоро лично писмо. Може би трябва да му го изпратиш?

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...