4.05.2010 г., 22:45

Той и ти

980 0 1

Заспивах неведнъж със сълзи на очите.

Не ме обвинявай!

Сънувах ви как двамата вървите.

Не ме съжалявай!

Намерих пътя да се справя с болката и да простя

на него, на теб, дори те имам за приятелка.

Намерих сили да се преборя с трудностите, но защо е все така?

Пред очите ми вървите двамата, отново хванати ръка в ръка.

Предполага се, че ще ми мине,

имам зад гърба си много тъжен стаж.

Болката, дори и силна, ще премине,

трябва ми само кураж.

Ще разбият пак на прах мечтите ми

последните минути до смъртта.

Остана само прах в очите ми,

прах... ах, колко прах и самота.

Сълзите ме обезличиха много,

не съм аз същата жена.

По бузите ми капеше отрова,

да, отрова, накарала ме да желая аз смъртта.

Неведнъж опитах да се справя,

да простя на тебе и на него, да си върна смелостта,

но как да не ме боли?

Мислиш ли, че някога ще ви забравя? Мислиш ли, кажи?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мило момиче, това не е поезия, а по-скоро лично писмо. Може би трябва да му го изпратиш?

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...