21 авг. 2007 г., 15:53

Той и тя - продължението

810 0 18

Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.

Ръцете се плъзгат и пръстите нежно
бедрото изваяно галят.
Тя тихо простенва. Във порив метежен
той дрехите бързо й сваля.
И в сладостна тръпка разтваря я леко.
Ръцете му милват изящната гръд.
Устата целуват косите й меки,
а нейните шепнат: - О, скъпи... о...!...
Пръд!!!
... във този миг звучно се случва! Неловко!
О, Боже, как може!? Нелепо! Кошмар!
Като стара, захвърлена с яд опаковка,
достойнството гордо се свива. Шамар
в ушите му сякъш кънти. А пък тя
го гледа със странно огромни очи.
Ухание сладко на свежи цветя
не ляга над тях!... Но спри, замълчи,
проклетнице Музо! Краят скрит, съкровения,
не разказвай, за Бога, ти във сайт "Откровения"!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • поздрави за хумора1
  • Смях се на стиха,смях се и на коментарите!
    Невероятни сте!
  • Деликатното положение изисква деликатен изход - тъй ,че ще приемем желанието да не ни доразказваш какво се е случило нататък ...
    Поздрав , Весан ...
  • Дари, ама моля те бе...ей ма на русо съм. Ама имам голяма дилема. Дали да застана от страната на умните или на красивите, че се разчекнах бе душко


    Та по темата...ми сгорещих се!!! Поздрави!!!
  • Ти си луд! Това е комплимент! :D

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...