Спомен от печална тяхна среща,
шепот от нечути ноти на любов.
Мелодия така зловеща,
обсебва го, превръща го във роб.
Сянка в тесен коридор,
някой някога превърнал
в нечий свят затвор.
Тя е там със кървави ръце
и пита своето сърце
защо да продължава да живее,
защо, щом няма кой за нея да копнее?
И там, от двата края на градчето,
започна да се пише нов сюжет.
За тя и той, загубили сърцето,
за той и тя, изпяти в нов куплет.
© Лия Василева Все права защищены