Спомен от печална тяхна среща,
шепот от нечути ноти на любов.
Мелодия така зловеща,
обсебва го, превръща го във роб.
Сянка в тесен коридор,
някой някога превърнал
в нечий свят затвор.
Тя е там със кървави ръце
и пита своето сърце
защо да продължава да живее,
защо, щом няма кой за нея да копнее?
И там, от двата края на градчето,
започна да се пише нов сюжет.
За тя и той, загубили сърцето,
за той и тя, изпяти в нов куплет.
© Лия Василева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
