Спомен от печална тяхна среща,
шепот от нечути ноти на любов.
Мелодия така зловеща,
обсебва го, превръща го във роб.
Сянка в тесен коридор,
някой някога превърнал
в нечий свят затвор.
Тя е там със кървави ръце
и пита своето сърце
защо да продължава да живее,
защо, щом няма кой за нея да копнее?
И там, от двата края на градчето,
започна да се пише нов сюжет.
За тя и той, загубили сърцето,
за той и тя, изпяти в нов куплет.
© Лия Василева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
