Когато съдбата ми морна отпие

горчивата глътка от излак житейски

и възнак се видя сред тучната райска градина,

елате до смъртното ложе и вие,

лелея за моите сторени грешки

молебен-прошение – с чиста душа да замина.

Че всеки в пламтежа на своята младост

неволни простъпки е сторвал пред други

и иска с последния лъх опрощение свише.

Не страдайте, моля! Животът, за жалост,

бе труден, но аз на доброто съпруга

съм била. Така във сърцето ми горестно пише.

Душата ми, щом превали рътлината –

невидим баир между тук и оттатък –

за вас ще превърна в желана, вълшебна понуда.

Ще знам, че дори да е турил чертата,

дори да е бил Пътят труден, и кратък,

в калта да потъне той капката не е принудил.

С това стихотворение участвах в поредния конкурс на издателство

"ЛитДизайн" –  "Забравеният език", в който задължително

се използват десет конкретни стари, забравени  думи.