Той капката не е принудил
Когато съдбата ми морна отпие
горчивата глътка от излак житейски
и възнак се видя сред тучната райска градина,
елате до смъртното ложе и вие,
лелея за моите сторени грешки
молебен-прошение – с чиста душа да замина.
Че всеки в пламтежа на своята младост
неволни простъпки е сторвал пред други
и иска с последния лъх опрощение свише.
Не страдайте, моля! Животът, за жалост,
бе труден, но аз на доброто съпруга
съм била. Така във сърцето ми горестно пише.
Душата ми, щом превали рътлината –
невидим баир между тук и оттатък –
за вас ще превърна в желана, вълшебна понуда.
Ще знам, че дори да е турил чертата,
дори да е бил Пътят труден, и кратък,
в калта да потъне той капката не е принудил.
С това стихотворение участвах в поредния конкурс на издателство
"ЛитДизайн" – "Забравеният език", в който задължително
се използват десет конкретни стари, забравени думи.
© Мария Панайотова All rights reserved.
