28 апр. 2010 г., 21:52

Той тръгва... дълъг път го чака

711 0 0

Той тръгва ... дълъг път го чака


„Е, хайде, тръгвам” – и погледна ме смутено,
а нещо в мен се преобърна сякаш в миг.

„Е, хайде, тръгвам” - тихо промълвено,
а запечатало сърцата ни – спонтанен вик.


Да, тръгва… вече знам от много време.

Това разбрала съм го още отпреди…
Той тръгва и без път, и без посока,

Решен е пътят му – за радост или пък беди.

Така че - време е… небето вече стана синьо.
И наближава пладне нашият живот сега.
Аз знам, че той ще почне пак със пълна сила,
но поотделно, пък макар и със тъга.

Пропити листи времето отмерват, миришат на парфюм.

Такива листи… с тайни омагьосани… и не долавям шум.
 Навън животът продължава, навън от стаята една 
 ти всичко взимай, що ти дава, а аз добре съм и сама.

"Е, хайде, тръгвам…път ме чака" – така ми казва той сега.  

А ще се върне ли? – така наивно заблуждава се сега.
И ето … тръгва си, че стъмва се, а все пак път го чака.
А ще се върне ли? Да, някой ден. Ала разяден от тъга.



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...