Той тръгва ... дълъг път го чака
„Е, хайде, тръгвам” – и погледна ме смутено,
а нещо в мен се преобърна сякаш в миг.
„Е, хайде, тръгвам” - тихо промълвено,
а запечатало сърцата ни – спонтанен вик.
Да, тръгва… вече знам от много време.
Това разбрала съм го още отпреди…
Той тръгва и без път, и без посока,
Решен е пътят му – за радост или пък беди.
Така че - време е… небето вече стана синьо.
И наближава пладне нашият живот сега.
Аз знам, че той ще почне пак със пълна сила, ...