Tоку-виж
Подмладява ни силният стрес
и поддържа ни млади, защото,
ни върти, не от вчера и днес
и виенско е все колелото.
За какво ни е сън, нощ и мир?
Щом душата завърта сироко?
Скърца тихо, с ръждясал синджир
и ни вдига - високо, високо...
Не стареем. Летя и летиш!
Въртележка от шеметни дни.
Някой ден, някой ден току-виж,
сме в кошарка и с чифт пелени...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
Това беше идеята.
