Толкова
Не ви попитах за това лице –
наследство ми е преди яростта ви.
Усещам, че не ви е по сърце.
Знам, удря точно в болните ви стави.
Боли да се изправите пред мен
и с пръст да стигате едва гърдите.
Не ви попитах – благ и заземен –
дали да си отгледам Бог в очите.
Да, зная – не преглъщате това,
тъй както не преглъщате доброто.
Голямо е. Не става за мълва.
Не става да им сменяте местото.
Не ви попитах. Не. Но зная, Бог
расте в сълза, в дете. И до молитва.
Не е за ставите ви този скок.
Доброто е в кръвта - не се опитва.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дарина Дечева Все права защищены
но...то не е за всеки това, както не е дадено всекиму такава богата душа, която пише такава ПОЕЗИЯ! Баш ми е драго, Даре!
