dar4e_to (Дарина Дечева)
231 98
6 mar 2012, 15:50

Толкова 

  Poesía » Otra
1220 0 16

 

Не ви попитах за това лице –

наследство ми е преди яростта ви.

Усещам, че не ви е по сърце.

Знам, удря точно в болните ви стави.

 

Боли да се изправите пред мен

и с пръст да стигате едва гърдите.

Не ви попитах – благ и заземен –

дали да си отгледам Бог в очите.

 

Да, зная – не преглъщате това,

тъй както не преглъщате доброто.

Голямо е. Не става за мълва.

Не става да им сменяте местото.

 

Не ви попитах. Не. Но зная, Бог

расте в сълза, в дете. И до молитва.

Не е за ставите ви този скок.

Доброто е в кръвта - не се опитва.

© Дарина Дечева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Харесах!
  • Да, трудно се преглъщаш и ти понякога,(имам предвид стиховете ти..., не друго... но...то не е за всеки това, както не е дадено всекиму такава богата душа, която пише такава ПОЕЗИЯ! Баш ми е драго, Даре!
  • Благодаря ви!
  • четох,четох,четох и...още четабраво
  • Поздравления!
  • "Доброто е в кръвта - не се опитва." - !!!
  • Оригинално, интересно и много твое, Дари! Поезията ти е удоволствие!
  • Отново си на висота, Дарко*!!!
  • Трудно за разбиране, но колкото-толкова!!!

    Да, зная – не преглъщате това,
    тъй както не преглъщате доброто.

    Голямо е. Не става за мълва.

    Не ви попитах. Не. Но зная, Бог
    расте в сълза, в дете. И до молитва.

    Така е и

    Доброто е в кръвта

    Да, Дарче, да!!!





    Наистина не става за мълва, шом е голямо!!!



  • Харесва ми финала... и всичко останало...
  • Благодаря ви за посещенията, оценките и коментарите.


    П.П. Монева - предполагам, че най-вероятно не си прочела правилно, да не кажа надве-натри. Понякога е плашещо - понякога няма значение. Особено след избирателното четене (и тълкуване) на фрагменти от текст.
    "Отглеждам Бог" съвсем не е Богоравно.
    Бог е светлина, добро, благост. Бог е равенство от всичко това - и понякога точно толкова ти стига да разпознаеш част от себе си (отъждествяването не е непременно и задължително), да намериш сходство, прилика, която да те накара да събереш цялото, за да го оТгледаш и в своето сърце.
    Стига ти да си отговориш на многото въпроси на под- и съзнателно ниво.
    И ако за теб е плашещо оТглеждането на всичките части от този сбор и на него самия - по-добре е да не опитваш. Голямо е.
    Думите ни във всички случаи (поне при мен е така) се приемат за искреност на някакво Аз - няма две мнения по този въпрос.
    Но на кое Аз, тъмното или светлото, си е личен избор.
    Аз-ът ми избра.
    Достатъчно и толкова.
    Желая ти очи, в които да си оТгле(ж)даш... Бог.
    Може би тогава ще (ме) разбереш.
    Но не държа на всяка цена.


  • Хареса ми!Поздрав Дарина!
  • Прекрасно!!! Поздравления!
  • Толкова Богоравен текст.
    А аз все съм си мислела, че поезията е всъщност сбор от образи, която и доставя удоволствие, и се разпознаваш там, и те съветва, и ти дава отговори на въпроси.
    Навярно не мисля правилно.

    п.п. Чувала съм /да не кажа чела/, че думите са породени от чувствата ни и подсъзнанието, а тези, които са споделени насаме с белия лист например, могат да се приемат за искреност на някакво Аз, което си тлее и рядко се показва в ежедневието, само дето понякога е доста плашещо, да не употребя друга дума. Но предполагам аз нищо не разбирам - поне не достатъчно.
  • Непробиваема стена е неразбирането...
    Споделям, Дарина!
  • Поезията е в кръвта ти, Дар-ко! Поздрави!
Propuestas
: ??:??