6 mar 2012, 15:50

Толкова

  Poesía » Otra
1.5K 0 16

 

Не ви попитах за това лице –

наследство ми е преди яростта ви.

Усещам, че не ви е по сърце.

Знам, удря точно в болните ви стави.

 

Боли да се изправите пред мен

и с пръст да стигате едва гърдите.

Не ви попитах – благ и заземен –

дали да си отгледам Бог в очите.

 

Да, зная – не преглъщате това,

тъй както не преглъщате доброто.

Голямо е. Не става за мълва.

Не става да им сменяте местото.

 

Не ви попитах. Не. Но зная, Бог

расте в сълза, в дете. И до молитва.

Не е за ставите ви този скок.

Доброто е в кръвта - не се опитва.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарина Дечева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...