14 мая 2009 г., 07:48

Толкова

912 0 13


Колкото до песента - оттатък,
колкото до другата врата,
колкото от мене до децата -
толкова огромен е света.

А умре ли чувството, копнежът,
ще изровя гробчето с очи.
Ще ми трябва мъничко ковчеже -
колкото един написан стих.

 


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Райчо Русев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ...копнежа къде да прибирам?
    Тежи ми от душа до небе да го нося...
    С мой стих ти отговарям Райсън.Приятелю...!
  • !
    Благодарско!
    При такива отзиви - как да не продължи човек!
    На ваша отговорност, ей)))
    Бъдете!
  • Чувството. Копнежът.
    Да,Райсън, без емоции и без мечти животът губи смисъл.
    Поздрав! / имейл!/
  • Понякога целият свят се побира само в две думи стихът ти е цяла вселена!
  • ох...

    точно!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...