May 14, 2009, 7:48 AM

Толкова

  Poetry » Other
910 0 13


Колкото до песента - оттатък,
колкото до другата врата,
колкото от мене до децата -
толкова огромен е света.

А умре ли чувството, копнежът,
ще изровя гробчето с очи.
Ще ми трябва мъничко ковчеже -
колкото един написан стих.

 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Райчо Русев All rights reserved.

Comments

Comments

  • ...копнежа къде да прибирам?
    Тежи ми от душа до небе да го нося...
    С мой стих ти отговарям Райсън.Приятелю...!
  • !
    Благодарско!
    При такива отзиви - как да не продължи човек!
    На ваша отговорност, ей)))
    Бъдете!
  • Чувството. Копнежът.
    Да,Райсън, без емоции и без мечти животът губи смисъл.
    Поздрав! / имейл!/
  • Понякога целият свят се побира само в две думи стихът ти е цяла вселена!
  • ох...

    точно!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...