14 may 2009, 7:48

Толкова

  Poesía » Otra
914 0 13


Колкото до песента - оттатък,
колкото до другата врата,
колкото от мене до децата -
толкова огромен е света.

А умре ли чувството, копнежът,
ще изровя гробчето с очи.
Ще ми трябва мъничко ковчеже -
колкото един написан стих.

 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Райчо Русев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ...копнежа къде да прибирам?
    Тежи ми от душа до небе да го нося...
    С мой стих ти отговарям Райсън.Приятелю...!
  • !
    Благодарско!
    При такива отзиви - как да не продължи човек!
    На ваша отговорност, ей)))
    Бъдете!
  • Чувството. Копнежът.
    Да,Райсън, без емоции и без мечти животът губи смисъл.
    Поздрав! / имейл!/
  • Понякога целият свят се побира само в две думи стихът ти е цяла вселена!
  • ох...

    точно!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...