Толкова, доколкото
И в миша дупчица съм свряна,
по-малка няма накъде.
Мълчанието ми е рана
и нощ след нощ съня краде.
И дипломация съм цяла,
пет тома – стогодишен труд.
Защо и как съм се пиляла?
Кой тук е умен и кой луд?
И щракат ден след ден зъбците,
а сиренцето – от лъжи.
Овенът в мен е любопитен –
доколко ли ще издържи?
По мъртъвци защо да стреля?
И без това е крив, и лош.
Лови поредната неделя,
за вехтия прокъсан пош,
написва стих, излива болката...
Олеква. Толкова, доколкото...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
