11 апр. 2020 г., 10:17

Толкова ли трудно е...

692 1 6

ТОЛКОВА ЛИ ТРУДНО Е…

 

„Колко трудно е

в нашия век да бъдеш

честен човек!“

Пеньо Пенев

 

Толкова ли трудно е да бъдеш

със сърце почтено в този век –

никого за нищо да не съдиш,

всекиго да считаш за Човек?

 

Толкова ли трудно е да можеш,

смеейки се, всичко да простиш;

в този свят бездушен и безбожен

да не дириш слава и престиж?

 

Толкова ли трудно е да можеш

да стопиш с прегръдка злия скреж;

въпреки че сещаш страх тревожен,

себе си без жал да раздадеш?

 

Толкова ли трудно е без речи

и слова излишни да градиш

дните си така, че да не пречиш

и на жива твар да не вредиш?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Раммадан Л.К. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Няма защо да се извиняваш. Точно това е една от целите на поезията - да предизвиква разсъждения и спонтанни коментари.
    Твоят коментар ми напомни за една популярна мисъл на Ерих Мария Ремарк:
    „Свободен е само онзи, който е изгубил всичко, заради което си струва да се живее.“
  • Не е трудно. Но пътя е много дълъг- около една секунда, в която губиш всичко и остават две очи, които те гледат в най-дълбокото. Да загубиш всичко не е трудно. Само много боли. И ако все пак не си загубил всичко, белезите се увеличават. Докато се съберат в една огромна усмивка и си казваш- е, това беше. И тогава имаш толкова, че спокойно можеш да започнеш да раздаваш. От сърце.
    Рамадане, това е съвсем спонтанен коментар. Предизвика разсъждения в мен стихът ти. Извинявай, ако малко съм изместила темата.
  • Сила и малко Вяра.
  • А може би смисълът е именно в това да бъде трудно... И въпреки че е трудно, да се борим да бъдем добри и да изграждаме живота си така, че да не пречим и да не вредим на никого и на нищо...
  • В днешно време е трудно, няма човечност и доброта у повечето хора. А колко по-хубав би бил света, ако спазваме тези неписани закони ...

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...