16 мар. 2006 г., 13:53

Толкова ми се искаше, да напиша нещо весело...

1.1K 0 13

Стоя наведена над белия лист.
Гледам някъде в нищото.
Ръката ми на масата увиснала,
не може, не иска да пише.
В главата мислите се вият.
Мозъкът блуждае, въздиша.
Нямам сила дори да се усмихна...
...А, много ми се иска,
да напиша нещо весело....

Не виждам вече красотата,
не я и забелязвам.
Срещна ли очи непознати.
Погледа им е празен.
Чувам само бездомните кучета.
Плаче бебето на комшиите.
Долита от далече смях и музика,
някъде празнуват и пият.....

....А толкова ми се искаше,
да напиша нещо весело....

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепа Деличева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви Доли, Петя и Джейни! След толкова мили пожелания и коментарии, не може да не напиша "нещо весело". Благодаря!
  • Пожелавам ти вдъхновение, което да те направи глуха за шума наоколо и да изоостри сетивата ти за това, което е в теб!
  • Като видях заглавито веднага ми привлече погледа! Разбирам героинята, защото и аз се чувствам като нея понякога! То се вижда и от това, което съм публикувала! Надявам се оценката ти пак да стигне 5.50 , защото го заслужаваш! Поздрави и усмивки
  • Пепина,красотата я има.Вярвам,че ще напишеш нещо весело,може би сега не е времето.Нужно е вдъхновение и заряд.не ми харесва,че нямаш сила дори да се усмихнеш.Усмихвай се,животът продължава,а от мен успех.
  • Светославе, от реакцията ти не ми стана ясно, какво точно не ти е харесало, имам чувството, че не си разбрал тънкия ми замисъл, не си се постарал да вникнеш в настроението и състоянието на героя, погледнал си малко повърхностно и не си схванал преносния смисъл на текста. Но нали затова сме се събрали тука, да си казваме личното мнение, всеки има право да си го каже и ние да го уважим. Поздрави!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...