Mar 16, 2006, 1:53 PM

Толкова ми се искаше, да напиша нещо весело...

  Poetry
1.1K 0 13

Стоя наведена над белия лист.
Гледам някъде в нищото.
Ръката ми на масата увиснала,
не може, не иска да пише.
В главата мислите се вият.
Мозъкът блуждае, въздиша.
Нямам сила дори да се усмихна...
...А, много ми се иска,
да напиша нещо весело....

Не виждам вече красотата,
не я и забелязвам.
Срещна ли очи непознати.
Погледа им е празен.
Чувам само бездомните кучета.
Плаче бебето на комшиите.
Долита от далече смях и музика,
някъде празнуват и пият.....

....А толкова ми се искаше,
да напиша нещо весело....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепа Деличева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви Доли, Петя и Джейни! След толкова мили пожелания и коментарии, не може да не напиша "нещо весело". Благодаря!
  • Пожелавам ти вдъхновение, което да те направи глуха за шума наоколо и да изоостри сетивата ти за това, което е в теб!
  • Като видях заглавито веднага ми привлече погледа! Разбирам героинята, защото и аз се чувствам като нея понякога! То се вижда и от това, което съм публикувала! Надявам се оценката ти пак да стигне 5.50 , защото го заслужаваш! Поздрави и усмивки
  • Пепина,красотата я има.Вярвам,че ще напишеш нещо весело,може би сега не е времето.Нужно е вдъхновение и заряд.не ми харесва,че нямаш сила дори да се усмихнеш.Усмихвай се,животът продължава,а от мен успех.
  • Светославе, от реакцията ти не ми стана ясно, какво точно не ти е харесало, имам чувството, че не си разбрал тънкия ми замисъл, не си се постарал да вникнеш в настроението и състоянието на героя, погледнал си малко повърхностно и не си схванал преносния смисъл на текста. Но нали затова сме се събрали тука, да си казваме личното мнение, всеки има право да си го каже и ние да го уважим. Поздрави!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...