Толкова ми се искаше, да напиша нещо весело...
Стоя наведена над белия лист.
Гледам някъде в нищото.
Ръката ми на масата увиснала,
не може, не иска да пише.
В главата мислите се вият.
Мозъкът блуждае, въздиша.
Нямам сила дори да се усмихна...
...А, много ми се иска,
да напиша нещо весело....
Гледам някъде в нищото.
Ръката ми на масата увиснала,
не може, не иска да пише.
В главата мислите се вият.
Мозъкът блуждае, въздиша.
Нямам сила дори да се усмихна...
...А, много ми се иска,
да напиша нещо весело....
Не виждам вече красотата,
не я и забелязвам.
Срещна ли очи непознати.
Погледа им е празен.
Чувам само бездомните кучета.
Плаче бебето на комшиите.
Долита от далече смях и музика,
някъде празнуват и пият.....
....А толкова ми се искаше,
да напиша нещо весело....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепа Деличева Всички права запазени
Благодаря!
