Толкова съм твоя
Толкова съм твоя
Сподавена мъгла... бягащи картини, зов в съня
... стон притихнал, твоята сълза дълбае тишина,
тайна мисъл съм... в твоите шепи съм сама тъга,
грешната, различната, желаната, обичната жена.
Сричаш ме в безкрайност... любовта боли,
в съня ти бродя безпосочно... и страстта горчи,
непозната, толкова и твоя... сън в жадни очи,
загръщаш ме в себе си няма... тъгата пълзи.
С блянове вятърни бродя в нечуто мълчание,
до полуда живея те в миг... не търси ме в покаяние,
с прелитащи ята, южно вливам се в сънно дихание...
Изгрева бледо прозира през нощното ухание.
Бягащи стъпки в съня се препъват в деня,
в утрото ти ще приседна и мене ще ти подаря,
приютила те в себе си ще бъда твоята съдба,
врекла се до лудост в обич и тъга.
© Ванина Константинова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря, Кръстина!
-
Уникална поетична изповед, сътворена много талантливо, посветена на вълшебството на любовта!
Поздрави и от мен! -
Благодаря ти, Мисана!
-
"Сподавена мъгла...стон притихнал, твоята сълза дълбае тишина...
тайна мисъл съм...грешната, различната...жена...Сричаш ме в безкрайност...С блянове вятърни бродя в нечуто мълчание...
с прелитащи ята, южно вливам се в сънно дихание...
в утрото ти ще приседна и мене ще ти подаря...
врекла се до лудост в обич и тъга."
ОКО на този силен поетичния текст, състоящо се от ярки и запаметяващи се образи-находки. Голям финес съзирам тук на една много чувствителна душа, която е наясно с Тайната на любовта.
Поздравление, Ванина!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
