Толкова съм твоя
Толкова съм твоя
Сподавена мъгла... бягащи картини, зов в съня
... стон притихнал, твоята сълза дълбае тишина,
тайна мисъл съм... в твоите шепи съм сама тъга,
грешната, различната, желаната, обичната жена.
Сричаш ме в безкрайност... любовта боли,
в съня ти бродя безпосочно... и страстта горчи,
непозната, толкова и твоя... сън в жадни очи,
загръщаш ме в себе си няма... тъгата пълзи.
С блянове вятърни бродя в нечуто мълчание,
до полуда живея те в миг... не търси ме в покаяние,
с прелитащи ята, южно вливам се в сънно дихание...
Изгрева бледо прозира през нощното ухание.
Бягащи стъпки в съня се препъват в деня,
в утрото ти ще приседна и мене ще ти подаря,
приютила те в себе си ще бъда твоята съдба,
врекла се до лудост в обич и тъга.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ванина Константинова Все права защищены
