12 февр. 2007 г., 19:29

Толкоз време с тебе двама бдим

808 0 7



 

Толкоз време с тебе двама бдим,

прекосявайки пропасти сънни,

упорито чрез словото творим,

а процесите са все бездънни,

но душите ни, кога се сгушат,

щом на Изток лекичко се зазори,

нашите пътеки лъкатушат

в шепота ти:”Ти ми говори!”

В озарение избухва плам,

увенчал постигнатата цялост

и разбираме, че този огън – там,

ни кичи с радостта на младост.

-Ще минем тилилейските гори,

щом този огън в нас гори.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Рибаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Питам се дали ще може
    любовта ни да се съхрани...
    В трепета мълвя си:"Боже,
    няма кой да ни я забрани!"
  • Толкоз време с тебе двама бдим,
    гледайки се,виждаме душите,
    говорим,а всъщност тихичко мълчим
    и оставяме се,носени във висините...
  • Препятствията са почти нищожни,
    щом заедно горят душите снажни.

    Хубав стих Валери.

    Поздрав и усмивка.
  • ЧАР,
    Никога не съм се съмнявал в твоя вкус!
  • Мери,
    Аз сам съм си го измислил, ако не възразяваш?!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...