7 февр. 2020 г., 10:12

Топлината на зимата

1K 6 23

Вън е снежно, в мен е нежно, а сърцето ми бумти,
като малка топла печка, щом усмихваш ми се ти.
Ако искаш, да напишеш, нещо спиращо дъха,
събери с ръце звездите, разпилени по снега.
И не бързай, да заспиваш, бяла нощ е, няма мрак.
Вън танцуват снежни феи, ще натрупат още сняг.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красота!
  • Какво се крие ли?
    За да не чакаш, пускам го тук.

    Ефимерност

    Сбогом.
    Аз те обикнах.
    Остани си с цяло сърце.
    Беше порив на вятър
    и… литнах.
    Любовта е бяло перце.
  • Заглавието на новия ти стих е разкошно... 🙂
    С нетърпение чакам да видя, какво се крие зад него...
  • Заспивам... 🙂
    Благодаря ти, че си писа с мен!
    Тази вечер беше много минорен...
    Не съм виждала Сенд в тази светлина... 🤔
  • Не.
    Щом го четеш, значи е качено. Защо да го качвам два пъти?

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...