Сенд (Георги Стоянов)
387 3084
Feb 7, 2020, 10:12 AM

Топлината на зимата 

  Poetry » Love
682 6 24

Вън е снежно, в мен е нежно, а сърцето ми бумти,
като малка топла печка, щом усмихваш ми се ти.
Ако искаш, да напишеш, нещо спиращо дъха,
събери с ръце звездите, разпилени по снега.
И не бързай, да заспиваш, бяла нощ е, няма мрак.
Вън танцуват снежни феи, ще натрупат още сняг.

© Георги Стоянов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Красота!
  • Какво се крие ли?
    За да не чакаш, пускам го тук.

    Ефимерност

    Сбогом.
    Аз те обикнах.
    Остани си с цяло сърце.
    Беше порив на вятър
    и… литнах.
    Любовта е бяло перце.
  • Заглавието на новия ти стих е разкошно... 🙂
    С нетърпение чакам да видя, какво се крие зад него...
  • Заспивам... 🙂
    Благодаря ти, че си писа с мен!
    Тази вечер беше много минорен...
    Не съм виждала Сенд в тази светлина... 🤔
  • Не.
    Щом го четеш, значи е качено. Защо да го качвам два пъти?
  • Стихчето да е за мен
    тайно се надявам.
    Идва вече светъл ден,
    бавно се прозявам... 😋


    Ще го качиш ли?
    Стихчето...
  • Ах, стихчето! Готово е, въпреки че до утре ще ми дойде друг акъл и ще ми се иска да го променя.

    Вятър разлюля къдрици,
    скокна от клонака,
    със снежинки хубавици
    затанцува в мрака.
    На дърветата направи
    букли и къдели,
    в рокли ги облече
    с ледени дантели.
    Твоето прозорче,
    лято засънува.
    Слънце от кристали
    Скрежко му рисува.
  • На твоята сладичка страничка
    вятър немирен пак ме довя.
    Чувствам се бяла и мъничка,
    като малка снежинка ще се стопя... 😋


    Тази вечер не си ми написал стихче... 😊
    Ще те почакам още малко...
  • Трябва да ти заредя хладилника, все пак.
    На теб ти харесват, на други не, въпрос на предпочитания. Не качвам, за да ги оценяват, просто споделям. Едва ли, някой пише, за да си се чете сам и е удоволствие, ако срещнеш разбиране в някого.
  • Колко си скромен...
    Изобщо не е случайно... 🙂
    Малките ти сладки стихчета са наистина малки и сладки...
    Малко хора могат да пишат, като теб...
  • Кой ми пише шестици? Това е случайно. Страхуват се от репресии. Нали знаеш, интернетът има и тъмна страна. Ама, то няма шестици, а някакви жълти звезди.
  • Чудя се, защо само ти пишат шестици, но не коментират... 🤔
    Какво си им направил... 😀😀😀
  • Когато са вертикални, софтуерът ги стопира и трябва да пиша коментарите си на части. Цакат ни лекичко, ако имаш вдъхновение, пиши бързо.
  • Редчетата ти стават все по - дълги...
    На по -дълъг ли се правиш...😋
  • Как да се правя? Аз съм си направен.

    Вятър разлюля къдрици, скокна от клонака.
    Със снежинки хубавици затанцува в мрака.
  • 😀😀😀...
    За кубчета лед ли... 😋
    Или за шампанско...
    Ще ме умориш от смях...
    И най - удивителното е, че не се правиш...
    Ами просто си си такъв...
  • Посоката ти е грешна. Отправи се към кухнята и отвори хладилника.
  • Зимата е красива...
    Особено с току-що навалял сняг...
    С тези философски размисли ли ще ме оставиш да се отправя към спалнята... 😋
    Отиде ми цялата романтика... 😀😀😀
  • Бедствие ли е зимата или благодат? Можеш да си умреш от студ и глад навън, но тя носи и много ценна чиста, питейна вода, сега го оценяваме. Когато си на топличко и има къде да се прибереш, може да я погледнеш и от красивата ѝ страна.
  • Тази вечер белоснежна
    хич не бързам да заспя.
    Но явно тъй сама и нежна
    до утре рими ще редя... 😋
  • Горкото провокаторче! Няма с кого да си пише.
  • Ах, как искам да напиша
    нещо спиращо дъха...
    Но мисълта ми тук издиша,
    Сендчо само е върха... 😋


    Къде си, Сенд? 🙂
    Ела да си попишем малко...
  • И все пак го публикува...
    Само се правиш на интересен...
    И успяваш... 😋
    Снощи казах ли ти, че е прекрасно... 🙂
Random works
: ??:??