Вън е снежно, в мен е нежно, а сърцето ми бумти,
като малка топла печка, щом усмихваш ми се ти.
Ако искаш, да напишеш, нещо спиращо дъха,
събери с ръце звездите, разпилени по снега.
И не бързай, да заспиваш, бяла нощ е, няма мрак.
Вън танцуват снежни феи, ще натрупат още сняг.
© Георги Стоянов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
