20 нояб. 2008 г., 10:00

Топлината само вземи 

  Поэзия » Другая
885 0 24
Изхвърлих страха от очите си.
Отдавна спрях да сънувам звезди.
Загърбих следите в пътеките,
знам как ехото от шепота боли.
Събирам в шепите дъжд избуял,
сякаш събирам само кръвта ти.
Кога и след какво си ти оцелял -
не питам. Давам само смеха си,
лъча, който все нося в зениците
и водопада от думи в стиха ми,
небето ми, вкупом със птиците.
Името? Някъде там да остане. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Монева Все права защищены

Предложения
: ??:??