Топлината само вземи
Изхвърлих страха от очите си.
Отдавна спрях да сънувам звезди.
Загърбих следите в пътеките,
знам как ехото от шепота боли.
Събирам в шепите дъжд избуял,
сякаш събирам само кръвта ти.
Кога и след какво си ти оцелял -
не питам. Давам само смеха си,
лъча, който все нося в зениците
и водопада от думи в стиха ми,
небето ми, вкупом със птиците.
Името? Някъде там да остане.
Имена преминават в годините
и крадат нашите мигове кратки.
Оставих по пръстите синьото -
дирите техни само в тетрадки.
Наредените думи понякога болка,
понякога слънце, копнеж и мечти.
Ти също не питай как, кога, колко.
Топлината само от тях си вземи.
© Ани Монева All rights reserved.
