9 дек. 2013 г., 11:28

Топлината за двама ни

890 0 0

Подтиска ме лошото време

и това изящество на прозореца,

което до утре ще се разтопи.

Студът го нарисува с кристали -

твоите притворени очи,

дългите ти къдрици

и снежна пелерина дори.

Посипана със скреж цялата

там ли ще останеш?

Смразяваш ме, въображаема?

Навсякъде виждам 

само теб, разбери?

В сърцето си пазя още

топлината  за двама ни...

Търся вина у себе си,

но не открих...

Ти пожела свободата си...

Налудувай се

и се върни!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...