Подтиска ме лошото време
и това изящество на прозореца,
което до утре ще се разтопи.
Студът го нарисува с кристали -
твоите притворени очи,
дългите ти къдрици
и снежна пелерина дори.
Посипана със скреж цялата
там ли ще останеш?
Смразяваш ме, въображаема?
Навсякъде виждам
само теб, разбери?
В сърцето си пазя още
топлината за двама ни...
Търся вина у себе си,
но не открих...
Ти пожела свободата си...
Налудувай се
и се върни!
© Надежда Ангелова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
