Подтиска ме лошото време
и това изящество на прозореца,
което до утре ще се разтопи.
Студът го нарисува с кристали -
твоите притворени очи,
дългите ти къдрици
и снежна пелерина дори.
Посипана със скреж цялата
там ли ще останеш?
Смразяваш ме, въображаема?
Навсякъде виждам
само теб, разбери?
В сърцето си пазя още
топлината за двама ни...
Търся вина у себе си,
но не открих...
Ти пожела свободата си...
Налудувай се
и се върни!
© Надежда Ангелова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
