Топлината за двама ни
Подтиска ме лошото време
и това изящество на прозореца,
което до утре ще се разтопи.
Студът го нарисува с кристали -
твоите притворени очи,
дългите ти къдрици
и снежна пелерина дори.
Посипана със скреж цялата
там ли ще останеш?
Смразяваш ме, въображаема?
Навсякъде виждам
само теб, разбери?
В сърцето си пазя още
топлината за двама ни...
Търся вина у себе си,
но не открих...
Ти пожела свободата си...
Налудувай се
и се върни!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
