Топлината заобича твърде късно студа
Мирисът на лайка успокоява душата,
ако знаеш къде да я откриеш. Дива роза,
розмарин, босилек цъфтят около дома,
който ние двамата създадохме отдавна.
Венец от иглика, бръшлян и борови клонки
на входната врата в края на годината закачам –
останал навик, от който не можах да се отърся.
А камината вътре е запалена, чуваш ли
припукването на догарящи дърва?
Там, до нея – на стола, оставена е книгата,
която ми даде. Така и не можах да я дочета.
Виното връща спомени. С музика лекувам тишина.
Топлината заобича твърде късно студа.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чалъкова Все права защищены
