17.11.2024 г., 17:35 ч.

Топлината заобича твърде късно студа 

  Поезия » Друга
94 4 2

Мирисът на лайка успокоява душата,
ако знаеш къде да я откриеш. Дива роза, 
розмарин, босилек цъфтят около дома, 
който ние двамата създадохме отдавна.
Венец от иглика, бръшлян и борови клонки
на входната врата в края на годината закачам –
останал навик, от който не можах да се отърся. 
А камината вътре е запалена, чуваш ли 
припукването на догарящи дърва? 
Там, до нея – на стола, оставена е книгата, 
която ми даде. Така и не можах да я дочета. 
Виното връща спомени. С музика лекувам тишина.
Топлината заобича твърде късно студа.

 

© Нина Чалъкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??