Топловърхи искрици
Дървета с разтворени клонки ветрило
отпиват от багрите пъстри в нощта.
Следите от устни с дъждовно червило
са стъпки светулчени в твойта ръка.
По листите с капчици лунно мастило
нестихващи думите шумно валят.
От бъклица времето с радост отпило,
в очите му - ръжени дните горят.
През сън топловърхите малки искрици
чертаят пътеки, щриховат звезди...
А сутрин ... когато ... отварям зеници
аз зная - до мен като обич си ти!
(Ветрило от пръсти, по листа трепти...)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йоанна Все права защищены
